На Лошата компания много й се иска да е забавна и различна. Да ни плени със зарибяващ, експлозивен, мащабен и напрегнат сингълплейър режим с голяма доза хумор и така да избяга от изцяло мултиплейър корените на Battlefield поредицата. За съжаление обаче си остава най-вече с желанието и резултатът е разочароващ в много отношения – геймплеят писва бързо, мащабните нива са прекалено линейни, а хуморът – детински.
Но нека започна с хубавите неща, за да мога да си поплюя на спокойствие в останалата част на ревюто. Деструктивността! Това е може би основният елемент, който прави играта нещо повече от поредния модерен шуутър, и доставя огромно удоволствие. Всяко дръвче из ландшафта може да бъде покосено, всяка постройка – изтърбушена, всяко превозно средство – вдигнато във въздуха. А дизайнът на нивата и оръжията ти подтиква именно към това. Под път и над път са разхвърляни взривоопасни варели (чието количество може да потресе и Гордън Фрийман), които ти иде да пръснеш дори само за едната идея. Арсеналът ти пък винаги включва някакъв вид граната, с която да си "направиш врата" в близката сграда. Е, унищожението на обектите рядко е тотално – не можеш чак да ги изравняваш със земята – но това не му пречи да е от най-впечатляващите, които сме виждали досега. Освен това е съпроводено от страхотни партикъл ефекти (разбирай – взривове, пушеци и т.н.), като всичко това не влияе въобще на непоклатимия фреймрейт. Независимо от невероятната видима дистанция, високия детайл на околната среда и бурния екшън, който се вихри на екрана, той като никога не слиза под 30 кадъра в секунда, за което дружно правим евалла на шведите от EA DICE, докато потриваме ръце, мечтаейки си за следващия им голям проект – Mirror's Edge.
Уви, тук трябва да спра с големите хвалби, защото Bad Company не предлага геймплей, съизмерим с цялото визуалното пиршество. Ако си играл демото, значи си видял почти всичко, което можеш да очакваш и от пълната версия. А именно – посредствен на фона на Call of Duty 4 екшън с цял куп недъзи.
Като за начало, рекламираният с безброй трейлъри хумор на персонажите е голямо разочарование. Както и да ги погледнеш, четирите "Лоши момчета" са писнали клишета – имаме цайсят гийк-многознайко, стандартния негър сержант, както и реднек с южняшки акцент и склонност към грандиозните експлозии (или поне той твърди така – реално се цели предимно в летящите наоколо пеперудки). Към тях се присъединява главният герой Престън Марлоу, който на свой ред може да бъде описан като "минимално открояващ се". Тази банда от идиоти прави всячески опити да те забавлява, но в повечето случаи резултатите изглеждат като правени от и за третокласници. Това е доста жалко, предвид доста забавното пародиране на известни игри като Gears of War, Metal Gear Solid 4 и R6: Vegas в гореспоменатите трейлъри. Но още по-жалко е, че персонажите не са използвани за кооперативка, въпреки че всички предпоставки са налице. Четиримата се движат заедно от началото до края на кампанията, независимо дали са пеша, или в превозни средства, изпълняват различни, взаимно допълващи се роли по подобие на обичайния Battlefield мултиплейър… Защо бе, DICE, защо?
А неосъщественият потенциал на играта не свършва дотук. "Welcome to the sandbox" – с тази реплика те посреща един от членовете на Лошата компания. Обаче не може да е по-далече от истината, защото при все гигантическите си нива, новата Battlefield игра избягва отворения геймплей, характерен за sandbox игрите, и постоянно те ограничава, като те заплашва с "артилерийски обстрел" всеки път, когато пристъпиш извън зоната, из която се предполага да щъкаш в даден момент. Предвид задачите, които обикновено изпълняваш, това не е никак чудно. Те се изчерпват с това да стигнеш от точка A до точка B с превозни средства X, Y или Z и да гръмнеш някаква цел/разчистиш някой район по начин, който ти ляга на сърцето. След това храбрата компания се събира при близкия сигнален огън, разменят се няколко "остроумни" реплики и продължавате към поредната отворила се зона по еквивалентен начин. Тази схема се изчерпва неприятно бързо и единствено обидната краткост на сингъла дава мотивация да го довършиш.
Докато играех Bad Company, постоянно ме преследваше чувството, че EA DICE не са били съвсем наясно какво точно се опитват да създадат. Безгрижен аркаден шуутър? Реалистична военна симулация? Играта прави по малко и от едното, и от другото, и така се оказва заклещена в неадекватно лимбо между двете. От една страна има почти аркадни престрелки, в които и ти, и откровено малоумните врагове сте обречени да търчите (или в техния случай – по-скоро да стърчите) наоколо като в старомоден дет-мач, попивайки куршуми като сюнгери и изравнявайки околния ландшафт със земята, докато си биеш лекуващи инжекции на всеки няколко секунди и се риспоунваш, вместо да умираш. От друга играта се е прицелила в максимално реалистична визия, пресъздаваща филмовото усещане на военна драма, а оръжията са с най-бавното презареждане, което някога съм виждал™ (като в това отношение правят за срам дори картечниците в Call of Duty 4). Представи си следната сцена: подтичваш си наоколо, обстрелвайки околните врагове с широка усмивка, когато куршумите ти секват. Следва момент, сякаш траещ цяла вечност, в който Престънчо с неподправен реализъм маха стария пълнител, бааавно слага новия и баааавно дръпва ръчката, докато руснаците го правят на решето, а ти потропваш нервно с крак и се чудиш къде е бил акълът на EA DICE, за да сътворят подобно безумие. Още по-весело става, ако ти свършат куршумите, защото разполагаш само с едно оръжие и нерядко ще ти се налага да препускаш из бойното поле с ножче в ръка в търсене на боеприпаси или по-подходящо за ситуацията пушкало.
Чак сега, в края на статията, се сетих, че не съм казал и думичка за историята. А това не е случайно – тя е не по-малко глупава от лафчетата на Лошата компания. Накратко – наш'те момчета се моткат из неименувана бивша съветска република в търсене на държавния й резерв (под формата на камион със злато, откраднат от някаква наемническа организация), през цялото време колебаейки се между американския си патриотизъм и жаждата за лична печалба. Това е…
Battlefield: Bad Company е поредната жертва на феномена "игра, надскочена от трейлърите си". Въпреки че беше един от най-ентусиазирано следените през последната година проекти, накрая получихме недовършено като концепция посредствено заглавие, което сигурно ще забравим доста бързо покрай редовната вълна от големи шуутъри, очакваща ни в края на годината.
Но нека започна с хубавите неща, за да мога да си поплюя на спокойствие в останалата част на ревюто. Деструктивността! Това е може би основният елемент, който прави играта нещо повече от поредния модерен шуутър, и доставя огромно удоволствие. Всяко дръвче из ландшафта може да бъде покосено, всяка постройка – изтърбушена, всяко превозно средство – вдигнато във въздуха. А дизайнът на нивата и оръжията ти подтиква именно към това. Под път и над път са разхвърляни взривоопасни варели (чието количество може да потресе и Гордън Фрийман), които ти иде да пръснеш дори само за едната идея. Арсеналът ти пък винаги включва някакъв вид граната, с която да си "направиш врата" в близката сграда. Е, унищожението на обектите рядко е тотално – не можеш чак да ги изравняваш със земята – но това не му пречи да е от най-впечатляващите, които сме виждали досега. Освен това е съпроводено от страхотни партикъл ефекти (разбирай – взривове, пушеци и т.н.), като всичко това не влияе въобще на непоклатимия фреймрейт. Независимо от невероятната видима дистанция, високия детайл на околната среда и бурния екшън, който се вихри на екрана, той като никога не слиза под 30 кадъра в секунда, за което дружно правим евалла на шведите от EA DICE, докато потриваме ръце, мечтаейки си за следващия им голям проект – Mirror's Edge.
Уви, тук трябва да спра с големите хвалби, защото Bad Company не предлага геймплей, съизмерим с цялото визуалното пиршество. Ако си играл демото, значи си видял почти всичко, което можеш да очакваш и от пълната версия. А именно – посредствен на фона на Call of Duty 4 екшън с цял куп недъзи.
Като за начало, рекламираният с безброй трейлъри хумор на персонажите е голямо разочарование. Както и да ги погледнеш, четирите "Лоши момчета" са писнали клишета – имаме цайсят гийк-многознайко, стандартния негър сержант, както и реднек с южняшки акцент и склонност към грандиозните експлозии (или поне той твърди така – реално се цели предимно в летящите наоколо пеперудки). Към тях се присъединява главният герой Престън Марлоу, който на свой ред може да бъде описан като "минимално открояващ се". Тази банда от идиоти прави всячески опити да те забавлява, но в повечето случаи резултатите изглеждат като правени от и за третокласници. Това е доста жалко, предвид доста забавното пародиране на известни игри като Gears of War, Metal Gear Solid 4 и R6: Vegas в гореспоменатите трейлъри. Но още по-жалко е, че персонажите не са използвани за кооперативка, въпреки че всички предпоставки са налице. Четиримата се движат заедно от началото до края на кампанията, независимо дали са пеша, или в превозни средства, изпълняват различни, взаимно допълващи се роли по подобие на обичайния Battlefield мултиплейър… Защо бе, DICE, защо?
А неосъщественият потенциал на играта не свършва дотук. "Welcome to the sandbox" – с тази реплика те посреща един от членовете на Лошата компания. Обаче не може да е по-далече от истината, защото при все гигантическите си нива, новата Battlefield игра избягва отворения геймплей, характерен за sandbox игрите, и постоянно те ограничава, като те заплашва с "артилерийски обстрел" всеки път, когато пристъпиш извън зоната, из която се предполага да щъкаш в даден момент. Предвид задачите, които обикновено изпълняваш, това не е никак чудно. Те се изчерпват с това да стигнеш от точка A до точка B с превозни средства X, Y или Z и да гръмнеш някаква цел/разчистиш някой район по начин, който ти ляга на сърцето. След това храбрата компания се събира при близкия сигнален огън, разменят се няколко "остроумни" реплики и продължавате към поредната отворила се зона по еквивалентен начин. Тази схема се изчерпва неприятно бързо и единствено обидната краткост на сингъла дава мотивация да го довършиш.
Докато играех Bad Company, постоянно ме преследваше чувството, че EA DICE не са били съвсем наясно какво точно се опитват да създадат. Безгрижен аркаден шуутър? Реалистична военна симулация? Играта прави по малко и от едното, и от другото, и така се оказва заклещена в неадекватно лимбо между двете. От една страна има почти аркадни престрелки, в които и ти, и откровено малоумните врагове сте обречени да търчите (или в техния случай – по-скоро да стърчите) наоколо като в старомоден дет-мач, попивайки куршуми като сюнгери и изравнявайки околния ландшафт със земята, докато си биеш лекуващи инжекции на всеки няколко секунди и се риспоунваш, вместо да умираш. От друга играта се е прицелила в максимално реалистична визия, пресъздаваща филмовото усещане на военна драма, а оръжията са с най-бавното презареждане, което някога съм виждал™ (като в това отношение правят за срам дори картечниците в Call of Duty 4). Представи си следната сцена: подтичваш си наоколо, обстрелвайки околните врагове с широка усмивка, когато куршумите ти секват. Следва момент, сякаш траещ цяла вечност, в който Престънчо с неподправен реализъм маха стария пълнител, бааавно слага новия и баааавно дръпва ръчката, докато руснаците го правят на решето, а ти потропваш нервно с крак и се чудиш къде е бил акълът на EA DICE, за да сътворят подобно безумие. Още по-весело става, ако ти свършат куршумите, защото разполагаш само с едно оръжие и нерядко ще ти се налага да препускаш из бойното поле с ножче в ръка в търсене на боеприпаси или по-подходящо за ситуацията пушкало.
Чак сега, в края на статията, се сетих, че не съм казал и думичка за историята. А това не е случайно – тя е не по-малко глупава от лафчетата на Лошата компания. Накратко – наш'те момчета се моткат из неименувана бивша съветска република в търсене на държавния й резерв (под формата на камион със злато, откраднат от някаква наемническа организация), през цялото време колебаейки се между американския си патриотизъм и жаждата за лична печалба. Това е…
Battlefield: Bad Company е поредната жертва на феномена "игра, надскочена от трейлърите си". Въпреки че беше един от най-ентусиазирано следените през последната година проекти, накрая получихме недовършено като концепция посредствено заглавие, което сигурно ще забравим доста бързо покрай редовната вълна от големи шуутъри, очакваща ни в края на годината.
0 коментара:
Публикуване на коментар