Soul Calibur поредицата е считана от много хора за най-добрата във файтинг жанра, благодарение на необичайната й комбинация от достъпност, вървяща ръка в ръка с дълбочина, на която да се порадват по-сериозните играчи. При положение че формулата й беше почти перфектна още от първата част, едва ли някой ще остане изненадан, че Namco са запазили геймплея почти непроменен девет години по-късно. За сметка на това, постепенната му еволюция продължава и превръща новото продължение в безспорен хит.
Както повечето заглавия в жанра си, Soul Calibur IV е основно мултиплейър занимание, но и сингъл режимът й предлага предостатъчно забавление. Самата история е доста безумна и донякъде претупана, но минаването й с няколко от отключените в началото персонажи позволява да "закупиш" останалите за нула време с придобитото злато. Това е повече от добре дошло на фона на конкурентните игри, които искаш - не искаш, те карат да се бъхтиш като лудите, за да се докопаш до половината им съдържание. В главата ми веднага изниква болезненият спомен за Mortal Kombat: Deception, в която трябваше да се ровя на сляпо из безкрайно гробище, надявайки се, че ще попадна на нещо полезно сред всевъзможните глупости.
Namco са усетили, че Story режимът не е достатъчен, и са включили допълнителен, Tower of Lost Souls, в който трябва да се биеш срещу няколко противници един след друг, без междувременно да си възстановяваш здравето. В началото това е елементарно, но изкачвайки кулата, срещаш все по мощни опоненти, които можеш да победиш само, ако ъпгрейдваш собсвените си умения чрез въведения в Soul Calibur III Character Creation. А стигнеш ли до 20-то ниво, получаваш възможност и да слезеш обратно без прекъсване, което ти носи и един от най-трудните за добиване ачийвменти. Разбира се, присъства и обичайният Arcade режим, в който просто минаваш през 8 стандартни мача с увеличаваща се трудност.
Може би най-осезаемите новости в SCIV са чупещата се броня и преработената система за блокиране, все мерки за подтикване на по-дефанзивните играчи към атака. Бронята на всеки персонаж има по три сегмента – долен, среден и горен, които могат да бъдат разрушени, ако отнесат по някой-друг по-здрав удар. Случи ли ти се това, понясяш по-големи щети, които като нищо могат да обърнат мача. Същевременно всеки удар по блока ти намалява новия "Soul Gauge", малко цветно кръгче до здравето. При изчерпването му противникът получава възможност за Critical Finish, който привършва мача с един удар. Може да звучи интересно, но реално рядко се стига до подобно развитие, така че трошенето на бронята е най-полезно. Играта е допълнително балансирана чрез затрудняване на прекалено лесния ringout от предишните части. Арените вече са по-големи и малко персонажи могат да запращат противниците си далече.
Основният проблем на четвъртия Soul Calibur (а и повечето файтъри на пазара) е в голямото количество пълнеж. Може да има над 30 персонажа, обаче доста от тях са с приличащи си удари, а и нямат кой знае какво, с което да ти привлекат вниманието. Ако си фен на поредицата, по-вероятно е да си караш с някой от култовите стари познайници като Мицуруги, Рафаел, Зигфрид, Сервантес и Таки.
За съжаление, масово рекламираните бонус персонажи от Star Wars вселената не се вписват особено добре и не са толкова изгладени откъм умения, колкото класическите Soul Calibur бойци. Apprentice-ът, който ще бъде главният герой в предстоящата игра The Force Unleashed, все пак се търпи, въпреки прекалено мощните си умения със силата и може би най-удобното за ringout хвърляне в играта, обаче Йода е направо безумен. Поради ръста си е все едно, че стои клекнал през цялото време, при което половината стандартни удари не му влизат и е почти невъзможно да бъде хвърлен. Собствените му умения пък са малко еднообразни и неподходящи за навързване. Въпреки всичко, ако си пуснеш двамцата на някоя от арените, намиращи се в имперски Destroyer, се получава същински мини Star Wars файтър, а това е нещо, което не сме виждали от 11 години (когато излезе Masters of Tera Kasi за PlayStation).
Това, което спасява положението, е страхотно осъщественият Character Creation. Като база използваш бойните стилове на по-голямата част от официалните персонажи, но оттам нататък можеш да правиш каквото ти душа иска. На твое разположение са огромен брой оръжия, брони и всякакви други парцалки и дрънкулки, както и разнообразни видове лица, коси, настройки на мускулатурата на персонажите и т.н. С печеленето на ачийвменти и минаването на сингъл плейър режимите се отключват и много допълнителни предмети, включително най-мощните оръжия в арсенала ти, които можеш да използваш за ъпгрейд на характеристиките и уменията не само на собствените, а и на официалните бойци.
Още първите дни след излизането на играта, интернет беше засипан от снимки на всевъзможни комбинации, от Данте (Devil May Cry) и Снейк (Metal Gear Solid) до Марио и Луиджи. Аз самият се вдъхнових от изображение на Гатс (главния герой в известното фентъзи аниме Berserk) и веднага се хванах да направя собствен, използвайки като база Зигфрид. Резултатът се оказа шашкащо близък до оригинала. Въобще потенциалът на Character Creation-а е огромен и надминава всякакви опити за нещо подобно в други биткаджийски игри.Визията на Soul Calibur IV определено е най-добрата, която сме виждали досега в жанра. Персонажите са изпипани до най-дребния детайл и дори безбожно кичозният им дизайн някак… пасва, и то много по-добре, отколкото в предишните части. Арените са не по-малко красиви. Някои предлагат неустоими пейзажи, които ще ти се иска да виждаш отново и отново – за мен такава e Sailor's Rest, в която се биеш върху палубата на разцепен наполовина кораб на фона на слънчев карибски пейзаж. А като става въпрос за разцепване, нивата предлагат и известна деструктивност. По-мощните удари оставят ефектни следи върху пода и често можеш да си направиш дупка в близкия парапет, през която да пратиш противника в ringout. За щастие, всичката тази хубост е подкарана префектно. Играта не мръдва от 60 кадъра в секунда и зарежда много по-бързо от конкурентните Dead or Alive 4 и Virtua Fighter 5.
Почти перфектният геймплей, създаването на персонажи и класното оформление правят Soul Calibur IV задължителна игра не само за хардкор феновете на жанра, но и за всички, които обичат да се млатят безгрижно с приятели, набирайки се на бутоните. А включеният онлайн режим гарантира, че винаги ще има с кого да кръстосаш мечове.
Както повечето заглавия в жанра си, Soul Calibur IV е основно мултиплейър занимание, но и сингъл режимът й предлага предостатъчно забавление. Самата история е доста безумна и донякъде претупана, но минаването й с няколко от отключените в началото персонажи позволява да "закупиш" останалите за нула време с придобитото злато. Това е повече от добре дошло на фона на конкурентните игри, които искаш - не искаш, те карат да се бъхтиш като лудите, за да се докопаш до половината им съдържание. В главата ми веднага изниква болезненият спомен за Mortal Kombat: Deception, в която трябваше да се ровя на сляпо из безкрайно гробище, надявайки се, че ще попадна на нещо полезно сред всевъзможните глупости.
Namco са усетили, че Story режимът не е достатъчен, и са включили допълнителен, Tower of Lost Souls, в който трябва да се биеш срещу няколко противници един след друг, без междувременно да си възстановяваш здравето. В началото това е елементарно, но изкачвайки кулата, срещаш все по мощни опоненти, които можеш да победиш само, ако ъпгрейдваш собсвените си умения чрез въведения в Soul Calibur III Character Creation. А стигнеш ли до 20-то ниво, получаваш възможност и да слезеш обратно без прекъсване, което ти носи и един от най-трудните за добиване ачийвменти. Разбира се, присъства и обичайният Arcade режим, в който просто минаваш през 8 стандартни мача с увеличаваща се трудност.
Може би най-осезаемите новости в SCIV са чупещата се броня и преработената система за блокиране, все мерки за подтикване на по-дефанзивните играчи към атака. Бронята на всеки персонаж има по три сегмента – долен, среден и горен, които могат да бъдат разрушени, ако отнесат по някой-друг по-здрав удар. Случи ли ти се това, понясяш по-големи щети, които като нищо могат да обърнат мача. Същевременно всеки удар по блока ти намалява новия "Soul Gauge", малко цветно кръгче до здравето. При изчерпването му противникът получава възможност за Critical Finish, който привършва мача с един удар. Може да звучи интересно, но реално рядко се стига до подобно развитие, така че трошенето на бронята е най-полезно. Играта е допълнително балансирана чрез затрудняване на прекалено лесния ringout от предишните части. Арените вече са по-големи и малко персонажи могат да запращат противниците си далече.
Основният проблем на четвъртия Soul Calibur (а и повечето файтъри на пазара) е в голямото количество пълнеж. Може да има над 30 персонажа, обаче доста от тях са с приличащи си удари, а и нямат кой знае какво, с което да ти привлекат вниманието. Ако си фен на поредицата, по-вероятно е да си караш с някой от култовите стари познайници като Мицуруги, Рафаел, Зигфрид, Сервантес и Таки.
За съжаление, масово рекламираните бонус персонажи от Star Wars вселената не се вписват особено добре и не са толкова изгладени откъм умения, колкото класическите Soul Calibur бойци. Apprentice-ът, който ще бъде главният герой в предстоящата игра The Force Unleashed, все пак се търпи, въпреки прекалено мощните си умения със силата и може би най-удобното за ringout хвърляне в играта, обаче Йода е направо безумен. Поради ръста си е все едно, че стои клекнал през цялото време, при което половината стандартни удари не му влизат и е почти невъзможно да бъде хвърлен. Собствените му умения пък са малко еднообразни и неподходящи за навързване. Въпреки всичко, ако си пуснеш двамцата на някоя от арените, намиращи се в имперски Destroyer, се получава същински мини Star Wars файтър, а това е нещо, което не сме виждали от 11 години (когато излезе Masters of Tera Kasi за PlayStation).
Това, което спасява положението, е страхотно осъщественият Character Creation. Като база използваш бойните стилове на по-голямата част от официалните персонажи, но оттам нататък можеш да правиш каквото ти душа иска. На твое разположение са огромен брой оръжия, брони и всякакви други парцалки и дрънкулки, както и разнообразни видове лица, коси, настройки на мускулатурата на персонажите и т.н. С печеленето на ачийвменти и минаването на сингъл плейър режимите се отключват и много допълнителни предмети, включително най-мощните оръжия в арсенала ти, които можеш да използваш за ъпгрейд на характеристиките и уменията не само на собствените, а и на официалните бойци.
Още първите дни след излизането на играта, интернет беше засипан от снимки на всевъзможни комбинации, от Данте (Devil May Cry) и Снейк (Metal Gear Solid) до Марио и Луиджи. Аз самият се вдъхнових от изображение на Гатс (главния герой в известното фентъзи аниме Berserk) и веднага се хванах да направя собствен, използвайки като база Зигфрид. Резултатът се оказа шашкащо близък до оригинала. Въобще потенциалът на Character Creation-а е огромен и надминава всякакви опити за нещо подобно в други биткаджийски игри.Визията на Soul Calibur IV определено е най-добрата, която сме виждали досега в жанра. Персонажите са изпипани до най-дребния детайл и дори безбожно кичозният им дизайн някак… пасва, и то много по-добре, отколкото в предишните части. Арените са не по-малко красиви. Някои предлагат неустоими пейзажи, които ще ти се иска да виждаш отново и отново – за мен такава e Sailor's Rest, в която се биеш върху палубата на разцепен наполовина кораб на фона на слънчев карибски пейзаж. А като става въпрос за разцепване, нивата предлагат и известна деструктивност. По-мощните удари оставят ефектни следи върху пода и често можеш да си направиш дупка в близкия парапет, през която да пратиш противника в ringout. За щастие, всичката тази хубост е подкарана префектно. Играта не мръдва от 60 кадъра в секунда и зарежда много по-бързо от конкурентните Dead or Alive 4 и Virtua Fighter 5.
Почти перфектният геймплей, създаването на персонажи и класното оформление правят Soul Calibur IV задължителна игра не само за хардкор феновете на жанра, но и за всички, които обичат да се млатят безгрижно с приятели, набирайки се на бутоните. А включеният онлайн режим гарантира, че винаги ще има с кого да кръстосаш мечове.
0 коментара:
Публикуване на коментар